За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
— Но, да речем, грипната епидемия се разрасне. Конвейерът ще спре ли?
— Няма. Ако трябва, ще слезне цялата администрация.
— Ако и тя се разболее и не стигат работниците?…
— Ще слезнат всички инженери — и той се обръща наоколо…
— Ако и те не стигат, да речем?… — очаквам при цялата си любезност Кането да ми зашлеви плесница. Толкова натрапчиви са въпросите ми. Ала той е сериозен като японец, когато говори за работа.
— Тогава ще слезне президентския съвет…
— Ако и той не стигне?
— Ако и последният човек застане на конвейера, тоест, самият президент, и пак хората не стигат, тогава може да се наложи спирането на конвейера.
— Това случвало ли се е?
— Само веднъж в цялата история на фирмата.
Кането ми разказа как станало това. Имало земетресение. Пътищата били задръстени, резервните части от заводите, с които е кооперирана фирмата, не можели да пристигнат по-рано от два дни… А в завода резервни части се държат само за един ден…
Тук, както и друг път, е ставало дума — ако имах навика да нося шапка, и с тая шапка да седя до тоя мил и любезен японски събеседник, тя щеше да падне. Или, чанта да речем, ако имах в ръцете си, щях да я изтърва. Ние се запасяваме за цяла година, за две напред и пак заводите ни спират през час, през два, а тия веселяци си играят на един ден!
Неотдавна ходих в едно наше АПК. Председателят ни разведе да ни покаже новостите. Истина е, че те не бяха малко. Новости, които стават за уводни статии, за снимка на първа страница на всеки вестник. Затова и бяхме поканени именно в това АПК. Добър, бих казал, интелигентен председател имаше това АПК. И право имаше да попипва шкембенцето си, и да държи върху него скръстени ръцете си, и да върти един около друг палците си, докато ни разправяше за трудовите и социалните успехи на АПК-то. А в най-голям кеф изпадна, когато ни заведе в склада за резервни часги. Да ви кажа, склад ми се вижда малка, хилава думичка. Не в склад, а в хангар за готова продукция на три големи завода ни въведе човекът.
— От пиле мляко имаме — рече той, — и превъртя палци. — Що връзки съм изръшкал, що подкупи съм дал, колко агне е заклано, докато ги събера тия колянови валове, тия предни и задни мостове, тия лагери и бутала. За десет години напред запаси имам. — И той разплете палците си и погали с ръка един омаслен преден мост за „Беларус“. — Има — рече — и за волгата, и не за една, ами за три ще стигнат, и за москвичите на механизаторите има. Де е да ти кротува под сушина — рече той, — посегнеш с ръка, вземеш. Де е да го търсиш тук-там и да те препращат от началник на началник като бутилка миризлива гроздова.
А тоя Кането взел да ми разправя за резервни части за един ден!
— Как така за един ден? — питам. — Ами ако камионите ви не дойдат, ако другата фирма — нещо закъса, вие също ли ще трябва да закъсате?…
Киросава преведе, че бил казал:
— Ама това е абсурдно! О, това е невъзможно! Никоя фирма, освен при екстрени, свръхненормални обстоятелства, няма да си позволи това!
Няма да се карам с Кането. Не му вярвам чак дотам да са припилили договорите и сметките си — пътища са това, камиони са това, влакове, че и хора живи са това, пък били те и японци — де ще ти излезе на тебе всеки път чак тъй точно сметката… Готов съм да махна с ръка на увлеченията на Кането, ала той не маха, той не спира. Даже вика ту „Ме, уи“, ту „О, йе, е“, което ме кара да се усъмня: не му ли стана нещо на тоя човек, или пък на мене ми стана нещо, което се предаде и на него?… Защото, вместо да спре пропагандната си реч, той продължи… При това, запасите за един ден били само за някои от частите, с които работи фирмата. Другите части били с норматив за запас от няколко часа до един час…
Виждам, че Кането отиде, та се не видя. Той за какво ме взе наистина!… Ние, българите, когато ще будалкаме някого, я с око му смигнем, я лека гримаса направим зад гърба му, я ще се окашляме. А този няма ни гримаса, ни око, ни кашлица…
Японска маска. Прави били хората като говорят за нея… Сериозен, точен, че по едно време пипна една сметачна линийка да ми обясни, например, колко време е трябвало, за да се пренесе дотук един лагер, най-обикновен лагер за едното колело на хондата — от триста километра разстояние, където било предприятието за лагери, дотук… Това, което чувам, наистина ме смълчава. Дълго още ще мълча. Моят домакин ме поглежда, усмихва се, като че ли не сме завършили един дълъг и труден разговор, а сега сядаме, и преди да седнем, тряба да си кажем колко много ни е приятна тази среща… Ставам… Благодаря… Той ме изпраща… Казвам му, че чувствувам неудобство, загдето съм му отнел толкова време, макар че искрено му благодаря за ясните и много точни отговори…